РАЗДЀНВА СЕ несв.; разденѝ се, мин. св. разденѝ се, св., безл. Остар. и диал. Съмва, настъпва ден; развиделява се, разсъмва се, раздрачава се, разденява се. Тая сутрин Дона едвам дочака да се раздени и веднага стана от твърдото си легло. Д. Талев, И, 629. Трябваше да се укрият някъде, преди да се раздени съвсем. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 36. Когато вече се раздени, дойде Дацка. М. Ягодов, ГП, 290. Разденваше се. Черната мъгла на нощта почна да се разредява. Д. Спространов, С, 249. Кога се разденило, сиромахът си нашел всите работи. Н. Геров, РБЯ V, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)